ЦЕНТЪР ЗА СПОГОДБИ И МЕДИАЦИЯ - ГЕОМА КОРПОРЕЙШЪН ​

Имате проблем-има решение: в спор или кофликт, в съдебно дело или преди това нашите опитни медиатори ще Ви съдействат за бързо намиране на решение чрез процедурата по медиация с възможност за запазване на отношенията с отсрещната страна. Процедурата е доказано ефективна при дела, спорове и конфликти отнасящи се до:

семейни спорове – при раздяла (между партньори във фактическо съжителство); при договаряне на клаузи за брачен договор или развод; в спорове между родителите и децата -родителски права и грижи, издръжка, режим на виждане, съгласие за дете да напуска страната и др.
при уреждане отношенията между наследници – разпределяне на наследство и дялове и др.;
при спор за имуществени отношения и спорове за недвижими имоти (продажба, дарения и др.);
в трудови спорове – с работодател (прекратяване на трудово правоотношение), с колеги, при колективни трудови спорове, инциденти на работното място и др.;
конфликти и спорове в училище –между родители и ученици, между учители и родители, между учители и др.;
в търговски спорове – приложението е за всички спорове между съдружници, търговци и сделките сключени от страните и др.;
в спорове за договори за наем, за продажба и различните услуги;
при потребителски спорове – при он-лайн пазаруване или в обекта на доставчика, при недоставена услуга;
както и при спорове със застрахователи, ВиК, топлофикация, електропреносими дружества, със строители, администрацията и др.;
при спорове за обезщетения и договаряне на размера им, включително при непозволено увреждане за пострадалия;
спорове за авторски права и интелектуална собственост(търговски марки и т.н.)

Mедиацията е извънсъдебен алтернативен способ за решаване на правни и неправни спорове. Тя е бърза, доброволна и поверителна процедура, при която трето лице – медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Правната й уредба в Република България е регламентирана в Закон за медиацията (изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019 г.и Наредба № 2 от 15.03.2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение за медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите и за процедурните и етични правила за поведение на медиатора(Обн. ДВ. бр.26 от 27 Март 2007г., изм. ДВ. бр.29 от 8 Април 2011г., изм. ДВ. бр.100 от 15 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 21 Февруари 2020г.).  

 

Медиацията е възможност за постигане на доброволно уреждане на спорове и решаване на конфликти от спорещите страни. Решенията се взимат от тях след направени взаимни компромиси за постигане на общо решение по спора, така че да останат удовлетворени във възможно най-висока степен от неговия изход. Допустимо е да се провежда и по наказателни дела. Няма данни в страната ни да има съдебна практика по тези дела и текста от закона да е бил прилаган реално. Медиация не се провежда, ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение.   

        Процедурата се провежда единствено от обучен и вписан медиатор в Единен регистър на медиаторите (ЕРМ) към Министерство на правосъдието, в който информацията за медиатора е публично достъпна. Правното положение на медиатора е очертано в Глава трета от закона. Критериите, на които трябва да отговаря, за да осъществява дейност по медиация са изрично посочени, т. е. отсъствието на който и да било от тях би довело до невъзможност да се извършва дейността. Така например, с общите изисквания се сочи, че медиатор може да бъде само дееспособно лице, което отговаря на следните изисквания:  

 

  1. не е осъждано за престъпления от общ характер; 
  2. завършило е успешно курс на обучение за медиатор; 
  3. не е лишено от право да упражнява професия или дейност;
  4. има разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, ако лицето е чужд гражданин; 
  5. вписано е в Единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието – издава се удостоверение за вписването. 

Когато кандидатът за медиатор и организацията, която кандидатства да обучава медиатори не отговарят на нормативните изисквания, министърът или определено от него длъжностно лице, отказва със заповед вписването в Единния регистър на медиаторите, което показва, че професията медиатор се регулира нормативно и върху придобиването на правоспособност се упражнява държавен контрол – спазени ли са кумулативните предпоставки на закона. Вменени са императивно при спазване на закона: добросъвестно осъществяване на дейността, добрите нрави и процедурните и етичните правила за поведение на медиатора, определени с наредбата (чл. 8, ал. 4).  

 

Медиаторът приема да води процедурата само, ако може да гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност. За него възниква наказателна, гражданска и административна отговорност при неспазване на нормативната уредба. Сред задълженията му по време на процедурата са: да се съобразява с мнението на всяка от страните по спора; оттегля се от процедурата при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнение в неговата независимост, безпристрастност и неутралност; не може да съобщава на другите участници обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие. Не на последно място е задължението да спазва забраната за даване на правни съвети на страните. Медиаторът не носи отговорност, ако страните не постигнат споразумение или за неговото неизпълнение.  

        Процедурата по медиация е уредена в Глава четвърта и започва с откриване по инициатива на страните по спора, от съда, ако ги е напътил или от друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване, но само с изричното им съгласие, което е начало на процедурата. Когато липсва такова за начало се приема денят на първата среща на всички участници с медиатора. Съгласието на страните възможен бъдещ спор между тях да бъде разрешен чрез медиация може да бъде уговорено и като клауза от договор. Действията на медиатора в хода на процедурата са нормативно уредени в чл. 13 и сл. от закона.  Преди провеждане на процедурата той информира страните за същността на медиацията, за нейните последици и изисква тяхното писмено или устно съгласие за участие. Длъжен е да посочи всички обстоятелства, които могат да породят в страните основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност, включително и когато медиаторът е лице:  

 

  1. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител; 
  2. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по спора - предмет на медиацията; 
  3. което е било представител или пълномощник на страна по спора - предмет на медиацията; 
  4. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност. 

        Подписва декларации за безпристрастност, в които посочва обсъдените обстоятелствата за всяка процедура, за която е определен, и ги предоставя на страните по спора. В хода на процедурата се изяснява същността на спора, уточняват се взаимно-приемливи варианти на решения и се очертава възможната рамка на споразумение. При осъществяване на посочените действия медиаторът може да насрочва отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права. Постигнатото споразумение обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата. Споразумение по правен спор по смисъла на чл. 1 от закона, постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Съдът одобрява споразумението след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на закона или го заобикаля, тъй като това би довело до неговата нищожност, включително, когато накърнява добрите нрави. Съдът изслушва мнението на прокурора, ако той участва като страна по делото. 

        В процедурата всеки участник може да участва с упълномощен адвокат, което е за предпочитане. В нея може да се изслушват мнения на експерти по съгласие на страните. 

        Процедурата не може да продължи повече от 6 месеца. За времето през, което страните в съдебно дело са се съгласили да участват в процедура по медиация сроковете спират да текат, а делото е висящо. С изтичане на 6 месечния срок делото се възобновява.