С Т А Н О В И Щ Е

ОТНОСНО:

ПУБЛИКУВАНИЯ ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКО ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС И ЗАКОНА ЗА МЕДИAЦИЯ, ПУБЛИКУВАН ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ НА 03.04.2025Г.

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=9020

ОТ

ЦЕНТЪР ЗА ОБУЧЕНИЕ НА МЕДИАТОРИ „ГЕОМА КОРПОРЕЙШЪН” /ЦОМГК/ И АСОЦИАЦИЯ ЗАЩИТА НА ВСИЧКИ ПРАВА

ЗА КОНТАКТИ: 0898 673 205, geomacorporation@hotmail.com

С публикувания за обществено обсъждане проект на ЗИД на ГПК и Закона за медиация/ЗМ/, са въведени промени, с които: „… промени се цели преодоляване на  недоверието на гражданите към медиацията като алтернативен способ за разрешаване на спорове, изпълнение на ангажимента на Република България по Националния план за възстановяване и устойчивост, намаляване на натовареността на съдилищата, повишаване на ефективността в сферата на гражданското и търговското правораздаване и съответно  подобряване на бизнес средата…”, които предложения налагат да се подложат на анализ за ефективното им прилагане. В предмета на анализа и изготвените към него предложения за допълнения, изменения и промяна на обсъжданите правни норми обхващат мотивите към Проекта, публикуваните ЧПОВ – проект на ЗИД на ГПК, Становище на ДКМА на МС и самия Проект на ЗИД на ГПК и ЗМ.  След проведения анализ може да се изрази едно общо становище, което е по-скоро съмнение, след подлагане на скепсис: до колко въобще биха могли да се реализират на практика целите поставени от вносителя за преодоляване на недоверието в медиацията и разтоварване на съдилищата/ съдиите/ от множеството образувани пред тях дела; ще се постигнат ли така както са направени измененията и допълненията на посочените в ГПК и ЗМ правни норми; до колко са в противоречие с Решението на КС №11/2024г., постановено по к.д.№11/2024г. станало повод за отмяна на част от влизащите в сила на 01.07.2024г. норми, уреждащи съдебната медиация, вземайки предвид и това, че медиацията като алтернативен способ за решаване на съдебни и извънсъдебни спорове и конфликти е изцяло доброволна процедура, в която страната участва по собствено желание и може по всяко време да се откаже от участие в процедурата, без ангажимент да дава обяснения за решението си, правя следните коментари и предложения:

I . СТАНОВИЩЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ по Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс  (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г., бр. 38, 83, 98 и 100 от 2019 г., бр. 68, 98 и 110 от 2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г., бр. 15, 62 и 102 от 2022 г., бр. 11, 66, 80, 85 и 102 от 2023 г., бр. 39 от 2024 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2024 г. – бр. 57 от 2024 г., изм., бр. 67 от 2024 г.)

1.По предложените текстове по §1.в чл. 34, ал. 3 думите „в случаите по чл. 140а и 140б“ се заличават.

Относно предложениeто считам, че: в текста на чл.34, ал.3 от ГПК, следвайки правната логика е резонно да се добави представителство в информационна среща, т.е. да се предвиди изрично упълномощаване освен за участие в процедурата по медиация, и участието на страните с изрично упълномощен от тях адвокат.  Целта е всяка страна да бъде подпомогната от адвоката си, на когото е доверила делото си при вземане на информирано решение за ползите от участието ѝ в процедура по медиация. Така действително би могло недоверието на гражданите към медиацията да се преодолее и постигне същата поставена цел от съставителите на Проекта.

ПРЕДЛАГАМ: В редакцията на чл.34, ал.3 ГПК за отстраняване на непълнотите: „… Чл. 34. (3). За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна…“, след другата страна да се допълни: за участие в информационна среща по медиация и участие в процедура по медиация, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно на адвокат…“.

Предлагам също така да се допълни в Гл. Втора на ГПК ОСНОВНИ НАЧАЛА: „… Състезателно начало Чл. 8. , ал.1.:  Всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси…“ като след „права и интереси“ се допълни: „ като съда насрочва дата между първото и второто съдебно заседание за провеждане на информационна среща по медиация с присъствие на страните, адвокатите им и съдебен медиатор от списъка на вписаните в регистъра на съда. 

Предлагам да се допълни в чл.8, ал.2.: Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях…“ като се допълни след доказателства за тях: “…и могат да изразят изрично желание за участие в процедура по медиация…“

2. По предложените текстове на §2 в чл. 78, ал. 9 изречение първо се изменя така:: „При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като в случаите, в които съдът е одобрил сключено споразумение в процедура по медиация, 75 на сто от внесената държавна такса се връща на ищеца.“

Относно предложението считам, че: В резултат на проведена процедура по медиация производството може да се прекрати и по други причини, така например: поради оттегляне или отказ от иск, ако страните са уговорили в постигнатото между тях споразумение въпроса: как да уредят взаимоотношенията си по правния спор? В случаи като този е справедливо ищеца да получи като резултат от участие в процедурата и постигане на споразумение в нея, връщане на държавната такса, както при постигнато споразумение по съществото на спора.

ПРЕДЛАГАМ в редакцията на: чл. 78, ал. 9, изречение първо да се измени и се запази част от действащия текст:

„Чл. 78. (9) При приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а в случаите, в които съдът е одобрил сключено споразумение в процедура по медиация, така и в тези, при които в резултат на това споразумение производството по делото се прекрати поради оттегляне или отказ от иск, 75 на сто от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, така както са ги направили, ако не е уговорено друго.“

3. По текста на §4. относно предложеното изменение на чл. 92а ГПК чрез създаване на нови ал. 2 и 3:

„В чл. 92а се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в него изречение второ се заличава.
2. Създават се ал. 2 и 3:

„…(2) Страна, която неоснователно не се яви или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща глоба в размерите по чл. 91, ал. 1. …“

„ …. (3) Определението на съда по ал. 1 и 2 може да бъде обжалвано с частна жалба ….“

Относно предложениeто считам, на първо място, че с текста на ал.2 се накърнява основен принцип за „Доброволното участие на страните в процедурата по медиация”. Налагането на глоба е в колизия с този принцип и не би могло да се заобиколи Решение №11/24 на КС така както е предложен текста. Баланс би могъл да се постигне с изменението на чл.8, ал.1 /в посочените по-горе предложени в Становището редакции/ като целта е информационната среща по медиация да стане част от процеса; да се насрочва от съда на дата между първото и второто по делото съдебни заседания, за да имат възможност участниците в процеса да се запознаят с медиацията в присъствието на медиатор и адвокатите им, които биха ги съветвали и допринесли за разясняване на ползите от медиацията както  и страните имат достатъчно време да осмислят получената информация и ползите от процедурата по медиация, т.е.: медиацията е бърза, евтина и ползотворна процедура.

Считам също така, че санкция би следвало да се наложи само, ако някоя от страните не е информирала, че не може да участва в общата информационна среща своевременно съда и избрания медиатор, и с това се яви пречка за провеждането ѝ. В случаи като този съда със съдебното си решение при всички случаи да възлага разноските за нереализираната среща, но само за първия час на страната станала пречка за осъществяването ѝ, което би могло да се въведе като пропорционална мярка за  присъждането на разноски  за неосъществената информационна среща.

Ал.3, смятам е предпоставка единствено за забавяне на производството и възможност за протакване на делото. Предвид тези съображения за мен е логично да отпадне този текст.

ПРЕДЛАГАМ: За прецизиране и отстраняване на противоречието в текста с посочения основен принцип за доброволност на медиацията предложенията за нови ал. 2 и 3 на чл. 92а да бъдат редактирани, като ал.3 изцяло отпадне.

ПРЕДЛАГАМ следната редакция на чл. 92а, ал. 2:

„Чл. 92а(2) Страна, която неоснователно не се яви в насрочената от съда информационна среща по медиация или не е информирала своевременно съда и медиатора за наличие на пречки за явяването ѝ и с това стане причина за отлагането ѝ, дължи разноските за срещата с медиатора с продължителност от 1 час в размерите съобразно наредбата по чл. 25а, т. 4 от Закона за медиацията. Когато информационната среща не е проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата с медиатора се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда.“

 

4. По §7 отнсно предложеното именение на чл. 140, ал.5 ГПК:

(5) В случаите по ал. 3 и 4 съдът указва на страните, че при неизпълнение на задължението за лично участие, се налага глоба по чл. 92а, ал. 2.“

ПРЕДЛАГАМ да се приемат съображенията за глоба представени за §4 за чл.92а,  и предложението за допълване в текста на чл.8, ал.1.

За останалите текстове предлагам думите в тях и словосъчетанията: „… съда задължава страните да участват лично в информационна среща…“(3) и „… Съдът може да задължи страните  да участват в информационна среща…“(4) да се заменят с тези: Съда уведомява страните за датата на информационната среща по медиация и определя медиатор за срещата като разяснява на страните, че участието в срещата е лично и с упълномощен адвокат като датата се насрочва между първото и второ съдебно заседание по делото.

5. По предложението на § 8. за създаване на чл. 140а1: „Медиация

Чл. 140а1. (1) Съдът задължава страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:

1. разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
2. парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;
3. делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата;
4. развод по чл. 49 от Семейния кодекс, заедно със задължително съединените искове по чл. 322, ал. 2;
5. разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс; …“ и т.н.

 

По вече изложените до тук съображения предлагам отпадане на думите  в чл. 140а1(1): „Съдът задължава“ и се замени текста с„…: Съдът уведомява страните за датата, на която е насрочил информационна среща по медиация, в която страните следва да се явят лично и с участието на упълномощения си адвокат, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за: …“.

 

ПРЕДЛАГАМ текста  на чл. 140а1. (1) Съдът уведомява страните за датата, на която е насрочил информационна среща по медиация, в която страните следва да се явят лично и с участието на упълномощения си адвокат, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:

1. разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
2. парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;
3. делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата;
4. развод по чл. 49 от Семейния кодекс, заедно със задължително съединените искове по чл. 322, ал. 2; 5. разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;…“ и т.н.

Същото предложение за замяна на думата „задължава“  както и в ал. 1 е валидно и за ал.2, и за ал.3 за които ПРЕДЛАГАМ в текста:

(2) Съдът насрочва информационна среща с участието на страните в случаите по ал. 1 когато прецени, че спорът е подходящ за препращане към медиация, като съобразява всички обстоятелства, свързани с него, включително когато:…“

(3) В случаите по ал. 1 съдът не насрочва информационна среща за процедура по медиация, дори когато такова искане е направена от една или повече страни по делото, когато:..“

Считам, че това конкретизиране ще даде възможност преди всичко за прецизиране на текста, а на следващо място да се избегне недобросъвестно прилагане на медиацията в конкретно изброените случаи, когато инициатор за насрочване и провеждане на информационна среща по медиация, както и последващо провеждане на процедура по медиация е реализирана по изрично искане на една или повече страни по делото, което съда е счел за допустимо по своя преценка. Имам конкретно предвид и порочната практиката на съдилища за напътване на страни по медиация по дела по ЗЗДН и провеждане на процедури по медиация по този вид дела, което е в противоречие с приложното поле на медиацията и би следвало да откроява несъвместимостта ѝ при всички случаи на агресия и насилие, където единствено са подходящи подходите на възстановителните практики на Възстановителното правосъдие.

Посочените по-горе доводи за отпадане на думите задължителна и  задължително са относими и във въведените предложения по § 9. и създадената ал.1 на чл. 140в и по § 10. на създадения чл. 314б, ал.1. като същите се заменят с „уведомява“.

1. СТАНОВИЩЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ по Закон за изменение и допълнение на Закона за медиацията: Преходни и заключителни разпоредби

• 14. В Закона за медиацията (обн., ДВ, бр. 110 от 2004 г., изм., бр. 86 от 2006 г., бр. 9 и 27 от 2011 г., бр. 77 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г. , бр. 11 от 2023 г., Решение № 11 на Конституционния съд от 2024 г. – бр. 57 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1.По предложението за създаване на чл. 19а: „Процедури по медиация, провеждани в съдебен център“ в Чл. 19а. (1) ПРЕДЛАГАМ:  след думите предвидени в закон, съдът задължава, отпадане на думата „задължава“ и заменянето ѝ с „уведомява страните“ като текста с промяната се чете:

„Чл. 19а. (1)  В случаите и при условията, предвидени в закон, съдът уведомява страните по висящо съдебно дело за датата за участието им в информационна среща за процедурата по медиация, която се провежда в съдебен център по медиация към съответния съд…“

 

Предлагам обхвата на ал.3 да се разшири със следното допълнение  след думите: „… извън съдебния център…“ с  „… , с медиатор избран от вписаните в единен регистър на медиаторите…“ като с предложената промяна ще се намери баланса между съдебната медиация и първоначалната уредба на Закона за медиацията, която предвижда медиацията да се провежда и от лица, които не са с юридическо образование, но вписани в единен регистър на медиаторите /ЕРМ/.

 

Предлагам чл. 19а, ал.3 да се чете: „… След информационната среща страните могат да проведат медиация и извън съдебния център, с избран от тях медиатор вписан в единен регистър на медиаторите или всяка от тях посочи свой медиатор за процедурата по медиация.

2. По създадената чл. 20а, ал.1 остава неясно кои са критериите за подбор на обучители и тези за обучение на съдебни медиатори относно изискването на ал.1 за преминато от тях „ специализирано обучение по ред, определен в наредбата по чл. 25а “, тъй като Закона за медиацията и Наредба№1 към него не са поставили към момента конкретни критерии за обучителите освен посочените. Съществува вероятност с Наредбите по чл.25а да се създаде модел и законова рамка за обучители по съдебна медиация, което ще постави под съмнение качеството на обучение на медиатори. Така например обучителите по съдебна медиация би следвало да са с научнообразователна степен и/или педагогическа специалност, да са вписани в ЕРМ – медиатори, да са вписани за обучители по медиация към обучаваща организация със стаж и опит в обучението на медиатори не по-малък от 5 години, за да обучават съдебни медиатори.

3. Относно предложеният текст на § 16, с който се запазва положението на вече преминалите подбор и специализирано обучение медиатори: „…Медиаторите, преминали успешно допълнителен подбор и специализирано обучение за медиатори към съдебен център по чл. 20 и Наредба № 10 от 30.10.2023 г. на ВСС за подбора, статута и дейността на медиаторите в съдебните центрове по медиация (обн., ДВ, бр. 94 от 10.11.2023 г., в сила от 1.07.2024 г.) преди влизане в сила на решение № 11 от 1.07.2024 г. по конституционно дело № 11/2024 г. на Конституционния съд (обн., ДВ, бр. 57 от 5.07.2024 г.) запазват статута си и подлежат на служебно вписване в списъка на медиаторите към съответния съдебен център след влизане в сила на този закон…“

 

 Следва да се отчете факта, че: конкурсите за медиатори към съдебните центрове по медиация се проведоха в периода месец май-юни, 2024 г., т.е. непосредствено преди влизане в сила на решение № 11 от 01.07.2024г. на КС, конституционно дело № 11/2024г.  на Конституционния съд. В Мотивите и Становищата публикувани с Проекта в табличен вид са дадени броя на преминалите специализирано обучение медиатори, който е по-малък от този на действително преминали успешно подбор за медиатори към съдебен център.

В тази връзка би следвало или да се вземе решение на законодателно ниво да се проведат нови конкурси/подбори/ или да се даде за равнопоставеност възможност за служебно вписване и на тези медиатори, които не са обучени, предвид действието на Решението на Конституционния съд.

ГР. СОФИЯ,

03.05.2025Г.                                                   ПОДПИС:

АДВ. Д-Р МАРИАНА МИТОВА